Начало


тенис корт

Представете се на Българската тенис общественост?
Казвам се Людмил Накашев, на 38 години съм, от град София. Занимавам се с тенис от 7 годишна възраст. В момента работя като старши треньор на тенис клуб Диана.

От колко време работите като треньор?
От около 20 години. Първите си уроци по тенис започнах да давам, когато бях на 15, така че дори са малко повече от 20 години.

Как родителите могат да изберат най–добрия треньор за децата си?
Трудно е да се даде точна рецепта. Бих казал, че ако работата върви, двете страни се чувстват добре при съвместната работа и има положителни резултати – тогава родителите са намерили правилния човек.

Трябва ли да му се доверяват напълно, или трябва да се образоват до степен, която би им позволила да следят, разбират и контролират процеса на тренировките?
Не е възможно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Прекалено доверие не бива да се дава никому. От друга страна, за какво му плащате на този човек, ако не му вярвате?! Хубаво е родителите да се интересуват от тениса, в наши дни има ужасно много информация за всичко. С времето те ще започват да разбират все повече нашия спорт и това е чудесно. От друга страна, често иформацията по отношение на тренировъчните методи да кажем е, мека казано противоречива. Много автори имат напълно противоположно мнение по дадени проблеми – как тогава да се ориентират, кое е най-доброто решение за децата им? Повечето треньори са минали по този път и са открили за себе си верните решения. Моят съвет –доверете им се, обикновено знаят какво правят. Грешки прави всеки, но те рядко са фатални и необратими. Ако треньора на детето е достатъчно умен, сам ще коригира работата си с детето.

Дори да сте намерили много добър треньор, понякога се налага да го смените. Посочете ми три причини да си сменим треньора?
Ако той не се интересува от тренировъчния процес на детето, ако не може да отдели нужното време, за да работи по решаване на проблемите на състезателя, ако е, съжалявам за израза „дървен философ”. Някои хора просто не могат да си признаят, че не знаят какво да направят, за да потръгнат нещата.

А сега обратния вариант – нещата не вървят, но е разумно да не го сменяме. Дайте 3 причини да го направим?
Той познава детето и знае как да работи с него, за да изкара най доброто за момента. Може и да не знае всичко, но е готов да учи и да става все по-добър. Ако чувствате, че той е готов да работи здраво, за да реши проблемите с тениса.

Ако си търсите нов играч, с когото да работите, за какви качества бихте се оглеждали?
На първо място е талантът. Не че е достатъчен, но е сериозна предпоставка да се получат нещата. Всеотдайност, уравновесен характер. Амбиция – тя е двигателят на всеки играч, причините да се случва всичко.

На каква възраст можем да забележим таланта у едно дете?
Зависи какво искаме от него. Понякога е трудно да забележиш таланта, ако не му дадеш правилните задачи за решаване. Все пак талантливите деца се забелязват сравнително лесно с времето. Те просто изпъкват.

Вашата дефиниция за талант?
Хмм… Трябва да проверя в тълковния речник какво пише (смее се). За мен талантите успяват да намерят решение на проблеми или ситуации, в които другите хора не могат. Те се учат по-бързо от другите и като цяло таванът на развитието им е много по-висок.

Какво трябва да притежаваш, за да успееш в професионалния тенис?
Талант, амбиция, добра среда.

За всеки е различно, но какво бихте препоръчали при тренировките при различните възрасти:
6-7 до 9-10
10-11 до 12-13
13-14 до 16
16 до 18.

Професионален тенис. Това е ужасно дълга тема, а и е индивидуално за всеки. Все пак – до 10, въпреки че това е много важен период за състезателите, да не се правят опити това да се превръща в професия на децата. Т.е., всичко трябва да свързано с удоволствието да играеш тенис. Тогава се полагат основите на играча, детето трябва да усвои правилната техника на ударите и да започне да „разбира” играта (поне основните моменти от нея). Но всичко трябва да е игра – не искайте детето да е професионалист на 9!

След 10-тата година нещата стават просто малко по-интензивни. Например физическата подготовка вече може да не е само под формата на игри. Някои смятат дори, че това трябва да се случи малко по-рано. По отношение на турнирите обаче, смятам, че родители и треньори трябва да малко по-умерени в изискванията си. Често забелязвам хора, които не работят здраво на тренировка, неглижират важни аспекти от подготовката, а в последствие са изумени от сллабите резултати. Всъщност не чак толкова трудно да разбереш, че ако не ти се получават нещата с лекота на тренировка, когато нивата на стрес не са високи, на турнир ще е много по-зле. Затова просто трябва да си „напишем домашното” всички – треньори, състезатели и родители.

До 16 и 18 аналогично интензитетът расте, но трябва да се включат нови моменти в подготовката и календара на играча. Например възстановяването е нещо, за което често не се мисли достатъчно. Често ми задават въпроса: „защо при юношите сме имали и имаме толкова добри играчи, а после, когато се стигне до професионален тенис, нещо не се получава…?” Вярвам, че на това ниво грешките не се правят на корта, а извън него. Как възстановява играча –свеж ли е, готов ли е да се раздаде максимално на мач и тренировка? Спи ли достатъчно? Масажи? При нужда от лечение на травми, има ли кой да се погрижи за него ефективно?

Има още един много важен момент. Ако играчът не се чувства финансово осигурен, то тогава напрежението често го смазва. А после идва спадът на мотивацията… Ако тренираш здраво, но родителите ти имат средства само за един-два турнира… Имаме доста повече жени, които са постигнали успехи в професионалния тенис от мъжете. За всички тези години се наслушах, как било по-лесно при жените, та затова така… Това въобще не е вярно! Просто на жените има кой да им помага. Не се сещам за нито една от тях, която да е била без треньор (може и да е родител, който не е професионалист, но пък за 10-12 години до момента и той научил доста, за да е полезен). А сега се замислете, колко от нашите мъже имат треньор, след като минат 16 да кажем. И как да имат, след като пестят всяка стотинка, за отидат на турнир?!

Малко се поотплеснахме от темата Ви обаче. Да го кажем така – колкото повече се приближават децата до професионалния тенис, толкова е по –сложно, но пък тогава самите те, а и хората около тях са подготвени да се справят с предизвикателствата, ако са достатъчно мотивирани.

Нещата пак не вървят… Кога трябва да се откажем от „професионалния тенис”?
Когато има шанс да умрем от глад, ако не си намерим друга работа ☺

Да погoворим за кондиционната подготовка. На каква възраст трябва да започната децата да я правят?
От момента, в който стъпят на корта. Под различни форми през отделните възрасти. Но без да се работи по въпроса, впоследствие всички ще съжаляват горчиво.

А колко често? Какво е правилото?
Виждате ли изумителен атлет срещу вас. Не?! Ами направете нещо по въпроса! Няма точна рецепта, наблюдавайте развитието му, образовайте се и мислете.

Кога е „прекалено късно” за професионален тениис? Има ли шанс детето, ако започне да се занимава с тенис на 10-11….
Никога не допускайте другите да ви кажат дали ставате или не! Късно е, да. Затова ще е доста по трудно. Но пък никой не става спортист, за да му е лесно. Просто ще ви се наложи да работите повече, да бъдете по-умни и родителите ви най вероятно ще фалират, финансирайки начинанието. Но в никакъв случай не се отказвайте.

Кои са индикациите, че едно дете не е „родено за професионален тенис”?
Мързи го. За всичко. Търси причините за неуспехите си в другите. Не иска да се развива. Всъщност си личи от пръв поглед. Но не питайте треньора му дали става. Ние имаме навика да сме малко по-дипломатични отколкото трябва в подобни ситуации. Ако на детето му се играе –нека играе и тренира, в това няма нищо лошо. Но не му давайте напразни надежди – не е голяма драма, ако не станеш професионалист.

Ако говорим отново за подрастващи тенисисти – кое е най-впечатляващото нещо, което сте виждали?
Цветана Пиронкова като малка. Никога не съм виждал по-гладен човек за победа.

Какво е претрениране? Коя граница треньорите/родителите не бива да пресичат никога?
Когато има опасност от контузии. Когато виждат, че мотивацията на играча спада рязко. Не е важно колко часа си стоял на корта или в залата, важно е колко от тях са прекарани в истинска работа.

Ами прекалено малко?
Когато тренираш, но с времето нещата не се подобряват като цяло. Тогава е момента да се замислиш дали работиш достатъчно здраво.

Какво бихте препоръчали на родителите, които не могат да си сдържат нервите по време на мачове на децата им?
Да отидат да им покажат „как се правят нещата”. От тях се очаква да се държат като сериозни прагматични хора, а не като фенове от хадкор футболна агитка. Ако не искат да го направят за доброто на децата, поне да се опитат да помислят как изглеждат отстрани.

Как бихте обяснили на родителите, за какво са създадени детските турнири? Те са за могат да се научат какво ще им трябва един ден, за да си вадят хляба с тенис. Това обаче е на второ място – турнирите трябва да са удоволствие. Не им го отнемайте! Да поговорим малко за психологията на юношеския тенис. Къде са основните проблеми там? Често хората забравят, че на този етап, всичко е заради удоволствието да играеш добре тенис.

Кой родител бихте описали като “oversupportive”? Съществува ли такова нещо въобще?
О, да!!! Направо онемаявам като видя просълзени родители, които са пред припадък още като видят жребия за турнира. Ако тормозиш детето си е лошо. Ако прекаляваш с грижите си за него, как тогава ще се научи как да се справя с всичко? Бих препоръчал на родителите да имат малко повече вяра във възможностите на децата си – те са много умни и оправни, когато им се създадат нужните условия за това.

Какво бихте препоръчали на треньорите, които критикуват прекалено много децата? Къде минава границата, която не бива да се пресича?
Да не забравят защо им се налага да дават уроци до ден днешен, вместо да се излежават на някой плаж! Не ви беше лесно, нали? И на това дето не му е лесно. Ако не искате да го подкрепите, поне го оставете на мира!

Кои са най-честите треньорски грешки?
Спираме да се учим, когато решим, че знаем всичко. Не се вглеждаме винаги достатъчно внимателно в ситуацията. Опитваме се да „успеем” с неподходящите състезатели. Не си признаваме, когато просто не знаем как да разрешим даден проблем.

Кои от тях са недопустими?
Няма недопустими. Недопустимо е само да ги повтаряме през цялата си кариера. Единствената недопустима грешка е тази, при която рискуваме здравето на състезателите ни.

Как бихте коментирали огромното его на някои „успели” треньори? Кога този човек спира да е човека, който може да ни помогне?
Точно когато стане успял треньор. Попитайте някои от „успелите” треньори за другите им играчи, не за шампионите. Ние често напомняме на хората около нас за шампионите ни, но другите, с които не сме постигнали нищо особено сякаш не съществуват. А те са 90 % от играчите ни. Някога Кирил Яшмаков, един много уважаван от мен треньор, ме стъписа с изказването си, че „Никой не е „направил” никой. Ние (треньорите) само помагаме на тези, които и без нас ще „станат”. С годините съм все по-склонен да се съглася с него.

Какво бихте посъветвали треньорите като цяло?
Все пак те са хората на които поверяваме децата си, за да им помогнат да станат не само по-добри играчи, но и по-добри хора… Да си представят, че това биха могли да са техните деца. Ако не давате най-доброто от себе си, то може би в този момент някой доктор не се грижи добре за вашето дете. Хората ви се доверяват, дайте им нещичко от себе си и те ще го оценят.

Оставих най-интересния въпрос последен – на кой от въпросите ми бихте искали да не отговаряте, или поне не бяхте съвсем искрен?
За мое щастие не се сети да ми го зададеш (смее се)! Интересно ми е обаче, ако направя това интервю след 10 години, дали бих казал същите неща…

Имам стаж като треньор над 20 години. Завършил съм НСА със специалност "Треньор по тенис", както и множество курсове за допълнителна специализация (ITF, USPTR и др.). Работил съм в ТК "Академик", ТК "ЦСКА", като старши треньор в ТК "Диана", а в момента изпълнявам длъжността "старши треньор" в ТК Barocco Sport. Лектор съм на курсовете за треньори на Международната Федерация по Тенис (ITF). Притежавам сайта TennisTrenior.com . Работя с различни групи хора. Ето и някои от принципите ми по време на работа с различни типове клиенти: ЛЮБИТЕЛИ - вярвам, че мога да помогна на всеки да получи това, за което е дошъл на корта-независимо дали иска просто да се пораздвижи малко, или пък наистина иска да види колко далеч може да стигне в развитието си. КОРПОРАТИВНИ КЛИЕНТИ - при желание на клиента мога да организирам различни спортни събития за големи групи от хора. ДЕТСКИ ГРУПИ - имам дългогодишен опит в провеждане на тренировки с деца в група. Стремя се да подпомогна максимално развитието им, като освен с вискока плътност, се старая да направя тренировките приятни за децата използвайки методиката на Световната Федерация по тенис ( ITF Tennis 10's). СЪСТЕЗАТЕЛИ - като старши треньор на Barocco Sport са начело на приоритетите ми. Старая се да се отнасям с уважение към стремежа на тези, които са потеглили по този интересен, но труден път. Харесва ми да работя със съвестни и мотивирани хора, които обичат играта. През годините с тях съм постигнал много добри резултати. Ако Вашето дете обича тениса и е готово да работи здраво, за да постигне мечтите си, НЕПРЕМЕННО МИ СЕ ОБАДЕТЕ!!! :) GSM 0888 311 838 , E-MAIL : ludmil_nakashev@abv.bg

Leave a Reply